Списание „Език и литература“ е включено в списъка на европейските реферирани списания в хуманитарната област ЕRIH (European Reference Index for the Humanities). ESF Standing Committee for the Humanities (SCH) https://www2.esf.org/asp/ERIH/Foreword/search.asp

Технически изисквания към предлаганите материали


Технически изисквания в pdf формат

Уважаеми колежки и колеги,

Редакцията на списание „Език и литература“ спазва строго международно възприетите изисквания за обработка и публикуване на научните изследвания. Списанието се реферира, индексира, оценява и следи от редица международни бази данни. Тъй като с оглед на машинната обработка оценителите и индексаторите имат точни и строги критерии към техническото оформлението на отделните статии, се налага да направим едно дълго и много подробно изложение на техническите изисквания към предлаганите от Вас материали. Надяваме се да ни извините за времето и усилията, които ще трябва да положите за проучването на тези указания. Молим за Вашето разбиране! Следването на изискванията ще бъде от помощ за редакцията, която ще може да се концентрира повече върху същностната редакторска работа, а няма да се занимава с привеждането на материалите към изложените тук по-долу технически изисквания.

Обем на статията

Редакцията не определя изричен обем за статиите. Тъй като обаче става дума за списание, не е препоръчително да се надхвърля обем от 50 000 компютърни знака (заедно с интервалите), като в този обем се включва всичко (текст на статията, резюмето на английски, библиографският списък, таблиците, приложенията). Препоръчителният обем за рецензиите е 6 стандартни страници. Съобщенията за събития, материалите в рубриките „In memoriam“ и „Годишнини“ също трябва да се придържат към обеми, съответстващи на характера на едно списание.

Елементи, които трябва да бъдат изпратени в редакцията заедно с целия ръкопис

  1. името на автора/авторите
  2. месторабота на автора/авторите
  3. имейл-адрес на автора/авторите
  4. заглавие на статията на български език
  5. статията на български език, придружена от библиографски списък накрая
  6. резюме на английски или на друг световен език (може и да е по-обширно)
  7. името на автора/авторите, изписано с латиница
  8. заглавието на статията на английски език
  9. 5 ключови думи на английски език
  10. резюме на български език (за вклюване в електонната версия)
  11. 5 ключови думи на български език (за вклюване в електонната версия)
  12. биографно-библиографска справка за автора/авторите (само най-важното)

Тези елементи може да се изпратят в един файл или разделени в два файла според предпочитанията на автора.

Оформяне на текста

За окончателния вид, в който ще излезе статията Ви, прегледайте някоя от публикуваните през последните години книжки. Не е задължително Вие да оформите текста си по този начин – редакцията ще извърши това най-добре. Важно е да се придържате към следните изисквания:

Най-напред изключете всякакво предварително въведено във Вашия компютър специфично форматиране на текста.
За целта влезте в прозореца 
Parаgraph и поставете 0 см в прозорчетата на Indentation и Spacing, 
Left в Alignment и 
Single в Line Spacing. 
Отстъпът на новоредие е 1.0 см (Special: First Line; 1 cm). 
В Page Layout поставете в Margins навсякъде 2,5 см за граници на наборното поле.
Работете с 12 п. Times New Roman. 
Ако използвате особени шрифтове (напр. старобългарски), изпратете и шрифта. В редакцията предпочитаме CyrillicaOhrid1.

Правопис и пунктуация

  1. В текстовете трябва да се съблюдават последователно постановките на българския правопис и пунктуация. Обикновено много от авторите не се съобразяват с правилата за употреба на кавичките и на тиретата. Българските кавички имат следния вид „.....“ (т.е. отпред са долу и във форма на две деветки, а отзад са горе с формата на две шестици). Всеки компютър може да възпроизведе българския тип кавички. При цитати на чужди езици се използват кавичките, изискващи се в съответните езици.
  2. При тиретата много често не се прави разлика между голямото и малкото тире. Най-общо казано, голямото тире се използва на синтактично равнище, а малкото тире – на лексикално равнище.
  3. При получаването на материал в редакцията най-напред се прави оглед на кавичките и тиретата, тъй като коригирането им изисква много време. Ако се установи, че те не са употребени според правилата на българската пунктуация, не започва редакционна обработка и най-често материалът се връща на автора му за дооправяне.
  4. Когато се изписва редно числително име, то може да се изпише по няколко начина – с арабски цифри, последвани от точка, с римски цифри без точка, с думи, с арабски цифри, последвани от малко тире и окончанието и евентуално определителния член на числителното име (напр. 10-и, 16-ият, 80-а, 96-ата, 7-о, 9-ото, 25-ите). В редкацията сме приели принципа, отговарящ на българската традиция, да отбелязваме вековете с римски цифри, последвани от интервал и „в.“ (съкращение за думата „век“). Другите редни числителни трябва да се изписват по един от посочените по-горе начини. При глаголните лица се използват цифрите 1, 2 или 3, придружени от точка, за да бележат редни числителни.
  5. Примери за някои традиционни съкращения: вж., срв., напр., т.н. (без интервал), т. нар., пр., т.е. (без интервал), др., г. (година), и пр., и под. Имената на градовете на издаване на цитираните трудове не се съкращават. При по-дълги имена на издателствата съкращението за израза „Университетско издателство“ е „УИ“, за израза „Академично издателство“ е „АК“, за „Издателска къща“ е „ИК“, а името на издателството се загражда с кавички. Ако не се съпровождат от съкратените изрази „УИ“, „АК“, „Изд.“ и под., имената на издателствата се изписват винаги с кавички. Ако името на издателството представлява само буквена абревиатура, напр. БАН и под., то не се загражда в кавички.
  6. При посочване на страници и години се използва голямо тире без интервали от двете страни, напр. с. 17–31; 1878–1912 г., ако годините или страниците са в скоби, не се изписва „с.“ и „г.“.
  7. Ако работите с по-нова версия на Word, изписвайте кратката форма на личното и притежателното местоимение от женски род „ѝ“ по обичайния начин с диакритичния знак във формата на ударение. Ако работите с по-стари версии на Word, използвайте за случая буквата „й“.
  8. Молим Ви да имате предвид, че когато искате да подчертаете някой елемент (буква, дума, изречение), трябва да използвате единствено курсив (Italic). Изтъкване чрез подчертаване с линия, болд или само главни букви не се допуска в списанието. Болд използваме единствено в заглавията, а само главни букви се допускат единствено в инициалните съкращения.

Цитиране

Цитирането се следи особено внимателно от индексаторите. Цитираните трудове се посочват с пълно оригинално заглавие в библиографския списък под заглавие „Литература“ в края на материала, а вътре в текста се използва код на кирилица, напр. (Петров 2001: 12–14). В кода след фамилното име на автора има интервал, а след него е посочена годината на изданието, следва двоеточие, интервал и страниците, където се намира цитатът, разделени с голямо тире без интервали – цялото се поставя в кръгли скоби. В библиографския списък в края на статията се дава кодът с годината на изданието, двоеточие и интервал (в посочения пример – Петров 2001: ). След това идва името на автора, заглавието и т.н. (вж. по-долу подробно за начина на цитиране). Заглавията се подреждат по азбучен ред на кода, т.е. те не са разделени на заглавия с кирилица и заглавия с латиница, а кодът е винаги на кирилица. Желателно е в библиографския списък накрая да се избягва самоцитирането – самоцитирането се отразява неблагоприятно върху оценката на списанието, която дава индексаторът. При нужда да се позовете на свои предходни изследвания използвайте бележките под линия. Бележките под линия са предназначени предимно за обяснения и вървят във възходящ ред от началото до края на материала. Използвайте автоматичната функция за номериране и оформяне на бележките под линия. Когато пропускате части от цитат, използвайте следната комбинация от знаци: […].
В цитираните заглавия е желателно да се посочва ISBN (за книгите и сборниците) и ISSN (за списанията), но засега това не е задължително.

Препоръчваме посочените в библиографията заглавия да са тясно свързани със статията, т.е. да не се посочват заглавия, които реално не са цитирани в материала. Индексаторите държат особено много да се цитират публикации от последните 5 години. Молим Ви да имате предвид това и да се позовавате на по-нови заглавия – но това е препоръка, а не задължително изискване. И една лична препоръка от редакционния екип на списанието: В материалите си е хубаво да цитирате публикации в списанието, което ще покаже, че познавате и цените „Език и литература“. Това е полезно и за изчисляването на импакт-фактора ни. Ще Ви бъдем благодарни, ако цитирате „Език и литература“ и в други списания и издания, което също се отразява на импакт-фактора.

Цитиране на статия в списание (периодика):

Станчева 2007: Станчева, Р. Проектите за научна граматика на българския език. // Език и литература, 2007, № 3–4, с. 143–159.

Билек 2007б: Bílek, P. A. Můj literární kánon: knihy, které v mé čtenářské zkušenosti vytvářejí obraz české literatury. // Host, 2007, № 23, s. 43–45.

Шварц, Шуман 2005: Schwartz, B., Schuman, H. History, Commemoration and Belief: Abraham Lincoln in American Memory, 1945–2001. // American Sociological Review, 2005, No 70, p. 183–203.

Смит 2013: Smith, J. History, wars and winds. // British Sociological Review, 2013, Vol. 4, No 77, p. 133–143.

При изписването на заглавието се придържайте към съответния оригинал. Съблюдавайте особеностите на британските и американските правописни и пунктуационни правила.

При двама автори в кода вътре в текста се посочват фамилните имена и на двамата, разделени със запетая и интервал. При повече от двама автори в кода вътре в текста се дава фамилното име само на първия автор, следвано от „и др.:“ или „и кол.“, на англ съответно et al. В библиографския списък след кода се дават имената на всички автори по същия начин, както е при материал от двама автори. При всички първо се дава фамилното име, следва запетая, интервал и инициално съкратено малко име, последвано от запетая. При повече от едно заглавие от един и същ автор през една година след годината се поставят малки букви „а“, „б“ и т.н. Заглавието на статия в списание (периодика) е с Normal и се отделя с точка, следва интервал, две наклонени черти (// = знак за периодично издание) и интервал). След това идва заглавието на списанието с Italic, запетая, (останалото е с Normal) година на изданието, запетая, знакът № и число (на английски No), посочващо поредния номер на книжката/броя, запетая, „с.“ (съкращение за „страница/страници“), интервал, първата и последната страница на статията, разделени с голямо тире без интервали, и точка след това. При периодиката не се посочват годишнина, град на издаване и издателство.

При цитирането на статии на латиница отделните елементи са както при цитирането от българско списание, но на оригиналния език. Думата за „страница/страници“ се съкращава, както е прието в съответния език. Когато се цитира от англоезично списание, за „страница“ се дава съкращението „р.“, вкл. и за „страници“ – „рр.“

Цитиране от сборник:

Митев 1963: Митев, Й. Убийството на д-р Райко Даскалов в Прага и отношението на чехословашката общественост към последвалия политически процес. В: Чехословакия и България през вековете. София, БАН, 1963, с. 221–235.

Дроснева 2008: Дроснева, Е. Храброто списание, Кьопен, Мустаков и ... В: Митев, Пл., Рачева, В. (Съст.) Балкански измерения на фамилията Мустакови. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2008, с. 150–172.

Волман 1927: Wollman, F. Drumevuv „Ivanko“ a Fričuv „Asenjuv pad“. In: Sbornik praci venovanych prof. dr. Vaclavu Tillovi k sedesatym narozeninam. Praha, „Orbis“, 1927, s. 231–240.

Относно изписването на името/имената на автора/авторите и на заглавието на статията вж. начина на цитиране от списание. Единствената разлика се състои в заменянето на знаците „//“ с предлога „В: “ (в заглавията на латиница „In: “), следван от двоеточие и интервал.

При цитиране на материали от сборници и/или сборници обикновено имената на съставителите или редакторите се дават преди заглавието (т.е. на мястото, където се дават имената на авторите), като са последвани от следните съкращения, затворени в кръгли скоби – (Съст.) (Ed./Eds.), (Ред.) (Red.)

Цитиране от монографии/цели книги:

Иречек 2015: Иречек, К. История на българите с добавки и поправки от самия автор. София, „Изток–Запад“, 2015, 420 с.

Кювлиева 1997: Кювлиева, В. Българското речниково дело през Възраждането. София, АК „Проф. М. Дринов“, 1997, 337 с.

Шишков 1971: Schischkov, G. Peter Beron (1798–1871). Forscherdrang aus dem Glauben an die geschichtliche Sendung der Slawen. Meisenheim/Glan, Verlag „Anton Hain“, 1971, 176 S.

Фаулър 1986: Fowler, R. Linguistic Criticism. Oxford, Oxford University Press, 1986, 190 p.

В библиографския списък след кода се изписва името/имената на автора/авторите на монографията – първо фамилното, после съкратеното малко име, последвано от точка. Следва заглавието на книгата, набрано с Times New Roman Italic и последвано от точка. След това се изписва името на града на издаване, запетая, името на издателството, запетая, годината на издаване, запетая и общият брой на страниците в тома, интервал и „с.“ (съкращение за „страници“) или съкращението за „страници“ на съответния език (за английски „р.“).

Цитиране на архивни фондове:

ДА – Русе, Ф. 9, Оп. 7, а.е. 9, л. 9. Писмо на А. Попов.
ДВИА, Ф. 32, Оп. 4, а.е. 33, л. 5-8.
ЦДА, Ф. 1к, Оп. 7, а.е. 2, л. 89.

Всеки архив има свое утвърдено специфично съкращение, което задължително се използва при цитирането на архивния извор.

Препоръки към рецензиите и съобщенията (хроника)

И двата вида текстове трябва да имат заглавие. При рецензиите след заглавието се посочват пълните библиографски данни на рецензираната книга. Обемът на рецензията е до шест стандартни страници. Нека съдържанието на рецензията да отговаря на спецификата на списанието. Препоръчваме рецензиите да имат оценъчен характер, а не да са само представяне на съответния труд. Желателно е в текста на рецензията да не се вмъкват бележки под линия, а при нужда да се оформят цитираните произведение по аналогичен начин, както по-горе е посочено при научноизследователските статии. Рецензиите трябва да бъдат съпроводени от заглавието, преведено на английски. Освен това накрая трябва да са добавени следните данни за автора на рецензията: име и фамилия, работно място и имейл. В списанието публикуваме и факсимиле на корицата на представяната книга – затова трябва текстът да бъде придружен от цветен или черно-бял скан на предната корица с добро качество.
Съобщенията за събития във филологическата област трябва да са написани делово и стегнато и да съдържат най-важните информации за събитието.

Препоръки

Редакцията препоръчва да се използва не pluralis majestatis, a аз-формата, която е по-модерна и съответства на отговорността на учения към представеното от него изследване. Не препоръчваме и безличната възвратна форма.
Ако не сте сигурни в знанията си по английския, давайте резюметата и съпровождащите ги елементи за обработка от хора, които да нагласят текста на добър английски език.
В стила на редакцията е при назоваването на заниманията и професиите на жени да се използват съответните съществителни в женски род, независимо от ярко изразената тенденция напоследък към езикова „маскулинизация“ на нашите съвременнички.
Напоследък твърде често се използва изразът „става въпрос за …“. Според нас нормалният български израз е „става дума за …“
Вместо „в тази връзка“ Ви препоръчваме да използвате „във връзка с това“.

Накрая отново Ви молим за извинение за твърде подробните и обширни указания! Надяваме се да се придържате към изброените тук по-горе изисквания. Ако има някакви особени случаи, се обръщайте с въпроси към редакцията по имейла.

Редакцията
на
списание „Език и литература“